В Творческата си биография има над 20 самостоятелни изложби в галерии като "Арте", "Ромфея", "ВиАрт", "БулАрт", "Кристина", "Дема", "Драка", „Минерва“, „Le Papillon Art Gallery“ и др. Участвала е в колективни изложби в Полша, Венецуела, Швейцария и др.
Тя е автор със силно изразен жизнерадостен почерк, картините й увличат с лекотата на приказки, разказани с прости и наситени с вълнение слова. Подчинявайки ежедневието си на рисуването, директна, напориста и всеотдайна художничката с всяка своя творба подарява част от сърцето си и своята любов към живота като своя осъзната основна мисия.
Анета Яламова е един от българските художници, които работят в областта на наивистичната живопис. Сюжетите и темите за картините си, тя търси и намира сред очарованието на старата градска архитектура и в традициите, запазили духа и смисъла на народните празници и бит, свързани с вярванията на българите. Творби, бликащи от топли живи багри, усмихнати лица на радващи се на живота хора, създават усещането за носталгия към може би отминали ценности, романтика, чистота и красота на взаимоотношенията, които изчезват в модерният свят, но могат да се съхранят и предадат на следващите поколения чрез изкуството.
Сякаш с документалистки подход се илюстрира раздвояването на душата на българина, чийто корени са били в селото, а живота на дървото творчески се развива в атмосферата на романтичния град. Мили и прости сюжети, пропити с наивна влюбеност, носталгична меланхолия и иконографска светлина населяват платната на художничката. Впечатление прави лаконичния език и композиционния похват на наслагване на къщи, хора, чешми, комини във височина. Съчетание на ярък колорит с плътни и свежи цветови хармонии, типични за иконографската традиция, подсилват усещането за радост от красотата, която създава талантливата художничка.
Това, което прави запомнящи се и специални всичките й творби е ведрото чувство струящо от платната й, искрящите цветове и лекото намигване към зрителя, когато тя разказва за крайбрежната улица, кафенетата, красива архитектура, малките истории от бита, празнуващи хора и моряци с китари задирящи момичета. Перфекционизма, тънката четка и типичната и разказвателна композиционна форма на изграждане на картините са отличителни черти за творческия ѝ почерк. Нейната живопис е разбираема и лъчезарна, силна като пластично внушение, поетизира естествената връзка село-град като вижда града в средновековната му битност – озарена от величие, което лесно се усеща в старо престолно Търново. Живописният ѝ похват и умението да разказва цветни истории бързо ни пренася през града, развежда ни из възрожденски улици, разлюлени от напора на чувствата, населени с хора и изпъстрени със случки, успешно изгражда един по-топъл, по-мил и оптимистичен вариант на света, пречупен през българската призма.
За творчеството си Анета Яламова споделя: „Човек копнее по миналото, по любовта, която е изживял, по красотата, която е видял, по чувствата, които е изпитал. Но именно споменът ражда надеждата, че и бъдещето може да предложи хубави неща!
Всяко изкуство е свързано с някаква тайна, с усета за нещо сакрално, с усета за някакво чудо, което ни извежда от реалността. Художникът вижда красотата, в която се влюбва и предава чувството на хората със своите картини.“
