Започва пътя си на художник в средата на 1980-те години, след като завършва образованието си по живопис. Съдбата му дава щастливия шанс да бъде във Варна и да се включи в най-силната артистична общност тогава. И досега е привързан към живописта, макар че е правил и графика, както и скулптурни творби, в които комбинира различни материи – дърво, камък, метал.Има редица индивидуални изложби в София, Варна, Русе, Москва и Хайделберг. Творбите му са притежание на множество галерии и частни колекции. През 2015 г. стана носител на награда „Варна“ за налагането на високи художествени стойности в съвременната българска живопис. Член е на Международния фонд на московските художници (2001). Творбите на Васил Василев са притежание на частни колекции в България, Русия, САЩ, Испания, Норвегия, Италия, Холандия, Швейцария, Франция. Живее и работи във Варна.

За него Румен Серафимов споделя: „Васил Василев започва пътя си на художник в средата на 1980-те години, след като завършва образованието си по живопис във Великотърновския университет. Съдбата му дава щастливия шанс да бъде във Варна и да се включи в най-силната артистична общност тогава, и шансът не е проигран.
Осемдесетте години на миналия век са много важен и благодатен период за изкуството ни, защото в него настъпват позитивни промени и движения независимо от обществения и културен нормативизъм на тоталитарната система. Тези промени отварят художественото мислене и изразяване към съвременните постмодерни състояния и равнища на визуалната образност. Уморени от реалистичната фигуративност и елементарната тематичност, налагани от официалната културна политика, най-добрите творци и особено младите, търсят по-съвременен език, който включва стилови черти на абстракционизма, сюрреализма, неоекспресионизма, хиперреализма, конструктивизма, абстрактния експресионизъм и дори концептуализма.
Именно във Варна се появяват първите у нас, официално представени в изложби, художествени инсталации и пърформанси. Васил Василев дори е участник в групата художници (чието ядро са творци като Ванко Урумов, Милко Божков, Георги Лечев, Петьо Маринов), които през 1985 година правят в Археологическия музей на Варна мащабен и документиран на кинолента живописно-музикален пърформанс.

Но Васил Василев не става пърформър или концептуалист. И досега е привърженик на живописта, макар че е правил и графика, както и скулптурни творби, в които комбинира дърво, камък, метал. В основата е склонността на темперамента му към живописния език, към този начин на изразяване, който приема цвета като изначално единствено средство за изграждане на формата и пространството. Художникът има рядко срещано усещане за цвят, за сложни и изтънчени хармонии. Чистата живопис с безкрайните й хроматични възможности, сетивно въздействие и свободна артистична игра пренасят художническото му преживяване в най-високата степен от „зоната на чувствеността”. Защото той притежава силно чувствена природа. Той естествено избира експресионистичния тип на живописване, който му дава най-пълна възможност да въплъти в образи и цвят своята непосредственост и интуитивност, мощния емоционален импулс, свободния и широк жест.

През последните 7-8 години живописта на Васил Василев придоби нова сила. Колористичната му дарба засия в много по-богати хармонии от сиви, сини, синьо-зелени и жълти, които са отново сложни и наситени, но са по-звучни и озарени от светлина. В тази чиста и спонтанна живопис изплуват образите на загадъчни ангели, жени и лица, просветват едва различими очи или пламъци на свещи и всичко сякаш участва в някаква мистериозна игра или ритуал. Със своята много сетивна природност и с някакво свръхинтуитивно чувство Васил Василев успява с необикновена лекота да смеси земното и небесното и да ги превърне накрая в одухотворена и покоряваща живописна материя. Това е неговата чудесна артистична алхимия, от която се явяват все по-изразителни и прекрасни творби.“