Работи предимно маслена живопис, графика, акварел и фотография. В стилово отношение работи от реализъм, хиперреализъм до сюрреализъм и анахронизъм.
Реализирал е концептуални акции, пърформанси, видеоинсталации и собствени кураторски проекти. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, пет от които във Виена /Австрия/ и Прага /Чехия/, Лондон /Великобритания/, Цюрих /Швейцария/. Участвал е в много групови изложби в страната и чужбина. Удостоен е с годишните награди на няколко български галерии, както и с приза „Златен звънец“ – гр.Перник през 1998 г.
Негови творби са притежание на български и чуждестранни галерии, както и на големи колекционери в България и извън страната.Член е на Съюза на българските художници.
Иван Стратиев развива и надгражда своя талант и умения, следвайки любознателността си, интереса си към изследване на природата и нейните елементи в непосредствен досег, но и разгръщайки темите, постиженията и търсенията на редица големи холандски, италиански, испански художници от ХVII и XVIII век. Творбите му, макар да следват жанрово и технически влеченията му към сюрреализма, реализма, хиперреализма, метафизика, еротика, мистика, суфистика, са силно разпознаваеми за ценители и колекционери с типичният си майсторски поантилизъм и специфичното полагане на маслените бои и щрихите при рисунките. Дали ще рисува прожектирана своя творба върху голо тяло, дали - пейзаж от натура или ще подреди фигуративен пъзел от старинни предмети, които колекционира, изследвайки връзката човек-предмет, или ще вплете в сюрреална история привидно ненужни вече предмети, Стратиев разлага със страст цветовете. Виртуозно борави с различни художнически похвати и създава изображението от ситни живописни маски, създаващи трептяща атмосфера. Често изгражда сложна метафизична символика с дълбок замисъл до осъзнат анахронизъм, но всъщност това е завръщане към класическото изкуство, но през съзнанието на съвременния художник. Според Стратиев, за да си анахронист, трябва да можеш да мислиш самостоятелно, като се базираш на вече утвърдени ценности в европейското изкуство като стилове, техники, технологии и т.н. Възхищавайки се на класическите образци на Европейското наследство от древна Гърция, през Ренесанса до „Модерните времена“ от края на XIX и XX век, авторът неотклонно заявява своите предпочитания към творци и шедьоври като присъствие на теми и идеи в своите произведения. Приемайки „анахронистичното“, „авангардността“ на времето, в което живеем, Иван Стратиев, във всяка своя нова изложба, представя на публиката нещо ново и различно във формална или идейна посока.
Стратиев вече над тридесет години развива творческите си търсения в няколко основни посоки. Изкуството му е фигуративно, от реализъм през хиперреализъм, и сюрреализъм до анахронизъм. Без да търси сензация и без да робува на модните увлечения да измисля „свръх нови“ стилове и концепции, той успява да поддържа интереса на зрители и колекционери към своите произведения, като непрекъснато разширява и усъвършенства творческите си търсения. Придава чрез своите произведения чувството за равновесие и красота и в съзнанието на зрителя остава усещането, че изкуството може да бъде красиво без да е подсладено, може да бъде разбираемо, без да е елементарно. Зрителя се наслаждава не само на живописната плетеница на неговите произведения, но и се забавлява заедно с твореца, проследявайки нишката на завладялата го идея. Усложнявайки изказа на сравнително проста и позната отдавна схема в изкуството, художникът създава у зрителя онази сетивност, която преодолява агресията на ежедневието и му дава възможност да изживее катарзиса на съзерцанието.
