Още като студент Йоан Левиев изгражда своята така експресивна творческа естетика. В неговите творби се усеща влиянието на съвременни автори като Ренато Гутузо. Заедно с художниците Димитър Киров, Георги Божилов, Христо Стефанов, Енчо Пиронков и Колю Витковски Левиев формира т.нар. Пловдивска школа на 60-те, която през годините става неизменна част от традициите на българската живопис. Именно с тези творци той участва в много съвместни изложби. Една от последните е през 1993 г. в Созопол по време на Аполонските празници на изкуствата – година, преди Йоан Левиев да напусне този свят едва на 59-годишна възраст.
От 1960 г. взима редовно участие в пловдивските окръжни изложби, в младежките биеналета в Париж (1961, 1963), Шчечин (1965), в общите художествени изложби на СБХ и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. От 1970 г. нататък урежда множество самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна, Варшава, Прага, Лос Анджелис. Умира на 11 март 1994 г. Творби на Йоан Левиев са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галерии в страната и чуждестранни сбирки. Творец с неподправен почерк, завещал на българското изкуство монументална живопис, стенописи, декоративни пана и мозайки. Артистичният облик на Пловдив не би имал тази историческа стойност без изображенията, сътворени от Йоан Левиев върху редица фасади и вътрешни стени на сгради в „града под тепетата“. Негови шедьоври се съхраняват в Националната художествена галерия, в Софийската и Пловдивската художествени галерии, както и в други градски галерии в страната и в чуждестранни колекции. Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив съхранява колекция от негови проекти за монументални творби. Самият художник счита за свое фундаментално произведение и може би едно от най-интересните неща, които е правил, извисяващия се стенопис в зала 8 на НДК „Човекът и мирът“ (1981). Негово дело е сценографията към няколко балетни постановки:„Любовна магия“ от Мануел де Файя и „Панаир в Пловдив“ от Жул Леви и др,а също и редица оперни постановки: „Антигона 43“ от Любомир Пипков, „Юлска нощ“ от Парашкев Хаджиев, „Рицарят“ от Парашкев Хаджиев, „Палячи“ от Руджиеро Леонкавало. За творчеството си Левиев е удостоен с множество отличия, сред които награди на Община Пловдив през 1968 и 1971 г., орден „Кирил и Методий“ – I степен (1970), награди на СБХ за живопис (1970, 1971, 1978) и за монументално изкуство (1979, 1983). Присъдено му е държавното звание „Заслужил художник“.
Автор е на редица монументални и декоративни творби, сред които:
Сграфитни пана – фасада на Дом на покойника, Пловдив, арх. Любомир Шинков, (1959 – 1961)
„Из икономическата история на Пловдив“ – стенопис (секо), заседателна зала в хотел „Марица“, Пловдив, (1963)
„Човек и земя“ – стенопис (фреско), Висш Селскостопански институт „Васил Коларов“, Пловдив, (1967)
„Юрий Гагарин“ – мозаечно пано, камък, Международен панаир Пловдив, (1970)
„Човекът и архитектурата“ – стенопис (фреско), Строителен техникум, Пловдив, (1972)
„Вазов – „Под игото“ и драмите“ – стенопис (фреско) – централната част от стенописта (секо) „Вазов и неговите произведения“, Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, в съавторство с Георги Божилов, Христо Стефанов, арх. Мария Милева, (1974)
Стенопис (фреско) – централно фоайе на Профсъюзен дом на културата, Пловдив, (1975)
Мозайка (смалт, злато и керамика) – Посолство на НРБ в Бон, ФРГ, в съавторство с Христо Стефанов (1975)
Стенопис – Новотел Пловдив, (1979)
„Борбите и победата на Партията“ – интериорна монументално-декоративната композиция – стена по контура на кръглата централна Тържествена (ритуална) зала, диаметър около 42 м, размери около 131/5 м в Дома-паметник на Партията (БКП) на връх Бузлуджа, мозайка, смалт и злато, в съавторство с Христо Стефанов, арх. Георги Стоилов, (1981)
„Човекът и мирът“ – стенопис (секо), Зала 8, Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК), София, (1981)
Мозайка, зала за подписване на договори в Министерство на външните работи (България), арх. Богдан Томалевски, София, (1983)
Стенопис (фреско), училище, Хасково, (1983)
Стенопис (секо), ресторант „Пловдив“ в Лайпциг, ГДР, с арх. Вагнер, (1985)
