Стоимен Стоилов

Стоимен Стоилов е роден 1944 г. във Варна. Завършва Националната художествена академия през 1972 г. в класа на проф. Александър Поплилов. Създател е на Международното биенале на графиката във Варна. През 1991 г. е удостоен с Хердерова награда за цялостно творчество на Виенския университет. В същата година ателието му във Варна изгаря до основи, много произведения са изгубени и се премества да живее във Виена, където печели световна слава. От 2009 г. е професор във Виенския университет. През 2009 г. е удостоен с титлата "професор" от Министерство на културата на Австрия за изключителни заслуги към развитието на нейната култура и изкуство. Носител на орден "Стара планина" - I степен. Негови произведения притежават Френската библиотека и Фондът за съвременно изкуство в Париж, Музеят за графично изкуство "Албертина" във Виена, Конгресната библиотека във Вашингтон, Третяковската галерия, музеят "Пушкин" в Москва, частни колекции. Името му фигурира в Benezit - най-старата френска енциклопедия за изобразително изкуство. Към настоящия момент живее между Виена и Варна.

Още за автора

Председател на Варненската група на художниците през 80-те години. Художникът на варненското издателство „Георги Бакалов“ Иван Кенаров му предлага още като студент да се върне във Варна и да рисува илюстрации към книги – оказват се книги на Гьоте и Робърт Бърнс. Стоилов е автор на илюстрации и оформление на над 50 книги, между които стиховете на Пенчо Славейков и Димчо Дебелянов.
Негово пано, озаглавено „В света на Йовковите герои“ и голямо 80 кв. м, е разположено в атриума на дом-паметника „Йордан Йовков“ в Добрич през 1980 г.
Стоилов е автор на монументално-декоративната композиция „Х конгрес на БКП“ – стена с мозайка, размери 7/3 м в интериора на Дома-паметник на Партията (БКП) на връх Бузлуджа с арх. Георги Стоилов, (1981).
През 1983 г. заедно с Ванко Урумов осъществяват интериорната декорация на тогавашния Партиен дом на Варна, днес Община Варна. Във входния вестибюл е рисуваното керамично пано на Стоилов „c“ (7,00 х 3,50 м), а в зала 31 стои гобленът му „Младост“ (3,00 х 3,00 м).
Прави самостоятелни изложби в София, Варна, Братислава, Виена, Париж, Осло, Еслинген, Москва, Одеса, Ню Йорк. През последните години работи живопис, а преди това основно графика.
Негови творби са притежание на:

Австрия:
Музей на графичното изкуство „Албертина“, Виена
Министерство на външните работи на Австрия
България:
Национална художествена галерия
Градска галерия Варна
Колумбия:
Национален музей на изкуството, Богота
Франция:
Национална библиотека на Франция, Париж;
Национален фонд на съвременното изкуство, Париж;
Фондация „Арт Диалог“, Париж.
Германия:
Музей на изкуството „Вила Меркел“, Еслинген
Музей на графичното изкуство Фондация „Шрайнер“, Бад Щебен
Градски музей на град Вендлинген
Музей „Лудвиг“, Аахен
Норвегия:
Национална галерия за изкуство, Осло;
Русия:
Музей „Пушкин“, Москва
Швейцария:
Музей на изкуството на град Мотие
Тунис:
Национална библиотека на град Тунис
САЩ:
Конгресна библиотека на САЩ, Вашингтон,
Градска библиотека на Ню Йорк
Университет Принстаун
Йейлски университет
Библиотека „Строзиер“, щата Флорида
Университет на Флорида в Атлантик, колекция „Джафе“
Колеж Мидтебъри, библиотека „Стар“.

Признание и награди:
1976 – Голямата награда на биеналето в Бърно, Чехия.
1982 – Сребърен медал на Международната изложба в Лайпциг, Германия.
1983 – Голямата награда на името на Илия Петров за стенопис, присъждана от Съюза на българските художници.
1984 – Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк, даван от Фондация „Билан“ за съвременно изкуство.
1985 – Голямата награда за български участник на 3-то биенале на графиката във Варна, България.
1991 – Хердерова награда за цялостно творчество на Виенския университет, Австрия.
Получавал е и много други български награди за графика и рисунка. Носител е на националната награда за графика на името на Веселин Стайков и националната награда за илюстрация на името на Борис Ангелушев.
Носител на орден „Стара планина“ – I степен (2010).