"Щастлива съм, че не губя интерес към света, към хората и към природата. Не се страхувам да казвам думата „красота“. Тя, според мен, съществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя изразяват стремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точно разместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали ме кара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят." Десислава Минчева
Описание
Експозицията, която авторката подготви за залата на Арт Галерия Le Papillon е селекция творби, създадени през последните месеци, обединени от темата за красотата и жената, като нейна еманация. Темата за човешката фигура, конкретно женската, както и за портрета в частност, е многократно изследвана от художничката. Десислава Минчева подхожда към изборът на своите сюжети с фин усет за красотата в естественото движение и присъствие. Вдъхновяващият я балетен танц и неговите главни героини изпълват и малките, и големите ѝ платна с огромното ѝ възхищение. Великолепните ѝ портрети и изящни фигури на балерини доказват увереността ѝ, че балета ни открива нещо свръх красиво, изпълнено едновременно с нежност и сила. А такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна към себе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката й не е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защото изкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически и морални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното, за тленността и вечността, за реалността и идеалите.
„Аз очевидно съм щастлив човек, на когото не му се е налагало да прави големи компромиси. Изисква известна сила на характера и търпение, но е възможно. Тръгнеш ли по пътя на отстъпване от собственото си АЗ, си загубен. Спираш да имаш достойнство. А изкуство, според мен, се прави от достойни хора. Моята теза е, че всеки трябва да прави това, в което истински и дълбоко вярва, без съобразяване с мода и правила. Откриеш ли кой си, заговориш ли на собствен език - имаш шанс. Знам колко още имам да преодолявам и никога няма да се успокоя.
Ще си остана непоправим романтик и идеалист, който вярва, че изкуството трябва да ни отвежда някъде над трагедията и бита, че е нещо сакрално, че съдържа в себе си често безплоден, но постоянен стремеж към съвършенство, че е еманация на съпричастността към другите или поне за малко ни отделя от сивотата на делника. Някои художници рисуват ада в себе си и света, други бягат от него, опитвайки се да запечатат красотата, макар и на един миг, каквито мигновения има достатъчно в живота ни и слава Богу! Аз съм от втория вид.
Човешкото лице е най-голямата загадка на света. А онова под него... Непосилността ни като художници да го сътворим наново е примамващо болезнена. Да навлезеш под видимата повърхност на един човек е пътешествие и в неизвестното, и в безкрая. Илюзията, че познаваш някого или че си уловил чертите му поне... Илюзията, че си способен да „видиш” и да усетиш нечие състояние и накрая само да откриеш част от себе си... Съмнявам се, че ще се откажа да опитвам. Не виждам нищо по-интересно от това.“, споделя свои мисли Десислава Минчева.
