„Когато не знаеш къде си...
И останал си сам на света.
Погледни към звездите в небето...
Избери за приятел... звезда ..!
За теб ще свети, различно...
Ще ти изпрати знак... светлина ..!
Не бой се, познава те лично...
Това е твойта... Душа ..!“
Калоян Христов
Описание
През годините усилията на Николай Караджов са насочени към изграждането на своя система от пластични принципи и документална точност, която следва в творческия процес. Тези принципи еволюират във времето, променят се в стремежа на художника да бъде адекватен на самия себе си и да е в хармония със себе си Тишината и минимализма в творбите на Караджов са подчертани от фигуративната реалистична плътна живопис с основен герой – светлината, наподобявайки изчистена атмосфера на фотографско студио. Композициите на Караджов са с подчертана неподвижност и непристъпна хладина, внушаващи ритуалност, сакралност, вглъбеност и молитвено чувство. Това е съзнателна ориентация за свързване с душата и небето през четката на твореца. Такъв е и изборът на елемента на качулката и бялата перелина, обединяващи се в носителя на идеала от миналото и съвременната жена. Караджов ни напомня, че животът е преходен и опоетизира образа на жената, създавайки своеобразни „съвременни Мадони“ като настоящ възхищаващ се последовател на Веласкес. По някакъв специфичен начин жената-икона на Николай Караджов съчетава черти и на православната, и на католическата богоматер. Този обединяващ образ вероятно може да се обясни с факта, че художникът е родом от католическото село Малчика, където има две църкви, в които през годините той е съзерцавал образите на Божията майка. Женските портрети и фигури са предпочитан от автора символ на красота и нежност, но винаги загадъчни, като детайли от фантастичен разказ. В тази експозиция са включени такива и на две любими за автора личности.
„Знак от небето“ е не само насочената светлина в композициите. Можем да го намерим и в няколко портрета на цветя, череши и други предмети, натоварени с ритуална семантика. Обектите в кавалетните картини на Караджов озадачават съзнанието на възприемащия с противоречието на природните закони и често гравитацията не важи за предметите в портретните му пейзажи. Сферата в композициите му е понякога луна, слънце или просто кълбо заредено със смисъл и носител на идеята за съвършенството. Може би присъствието на божественото усещаме точно от тази малка сфера с мъглява сянка.
Характерна за художника е колоритна изтънченост и философско отношение към детайла, вероятно възприети от неговия професор в Художествената Академия Ненко Балкански и може би най-вече поради възхищението му от Нидерландската живопис. Както при Ненко Балкански натюрморт, голо тяло, интериор и портрет се сливат на територията на изобразителното поле, за да зазвучат в единна творба, така и при Николай Караджов, често може да бъде видян отказ от жанрова едностранчивост.
Самият художник споделя разсъжденията си: „Творецът е отговорен за всичко, което се прави върху платното - да го покрие, да се появи чудото, съществото. Вярвам, че истинските картини са живи, те са същества, те са душата на художника. Влага себе си в тях. Усещането е върховен закон на художника. Във всяка една картина той преследва целта си.. Съвършенството може би не съществува, но не пречи да се стремим към него.“
