"Въпросът е да не се паникьосаш дотолкова, че да спреш да играеш. Защото тогава се превръщаш в отломък, носен без посока из космическата тъмнина на безкрая." Георги Лозанов

Илия Милков от години е ценен в колекционерските среди, обичан и харесван и сред широката публика, и преоткриван от много млади ценители на изкуството. Безспорен е приносът му към обогатяването на съвременното ни изобразително изкуство – не само с многообразието на многобройните си произведения, останали след житейският път на художника, но и с влиянието, което той оказва върху светогледа и цвето усещането на голяма част от българските художници, които все още вдъхновява.

Будителската дейност на галерията, като екип, но и на творците, свързани с нея, се изразява в стремежа й да стимулира и да развива сетива за естетически норми в публиката, като представя и разпространява стойностно изкуство. Такава подкрепа ни оказва и Десислава Минчева. Тя има не само достойното присъствие на сцената на визуалното изкуство, но е и професор в Националната Художествена Академия, подпомагащ изграждането на редица български художници.

От 11-ти ноември в залите на Градска Художествена Галерия „Борис Георгиев“ – Варна ще бъде представена великолепна изложба на три поколения ярки и талантливи български творци. Експозицията под надслов „Една фамилна история“ ще покаже за първи път в едно пространство творчеството на Юлий Минчев, Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян. Това е мащабна изложба, която се осъществява с много труд и усилия и е знаково събитие не само за град Варна.

Философски разгледаната тема за есента в житейския и годишен кръговрат е едно усещане за загадъчност, предизвикваща интелекта в зрителя, асоциативната му мисъл и сетивата му за радостта от живота и малките детайли, които осмислят денят. За настоящата експозиция авторът е разгърнал лиричната си есенна балада с няколко голямо форматни композиции, няколко портрета, няколко кавалетни платна и бронзови пластики, обобщавайки артистичната му и философска личност.

"Тя е картината, цвят, щрих, емоция, дори музиката, която слушам, когато работя в ателието. Тя е животът, любовта и семейството. Тя е вечната муза и вечното изкуство. Тя е търсенето, откритието, началото на платното, дори подписът под него, с което гарантираш, че това си ти и светът, който е създаден, за да бъде открит по един различен начин." Михаил Лалов