Долорес Дилова, изложба живопис

от Art Gallery Le Papillon 26 авг 2024

С голямо удоволствие от 29-ти август до 18-ти септември 2024 г. в пространството на Арт Галерия Le Papillon с ефирните живописни платна на колоритната художничка Долорес Дилова поемаме на пътешествие „В онова време“, съхраняващо пълната хармония от мимолетен миг и откровението за смирение пред съвършенството на природата. Живописното искрено споделяне на емоционално запечаталите се усещания от конкретни близки до душевността на авторката места всеки път се движи по различна парабола от нюанси и интензитет на цветната гама на импресионистичният й изказ. Минималистични и лишени от бъбривост, лаконичните изразни средства на Долорес Дилова бележат едно завръщане към себе и вътрешния баланс на чувствителния й натурел. Страстният и трептящ ултрамарин, пулсът на кобалтово и кралско синьо, неизменни тонове от досегашното й творчество, сега преминават в нежен и тих тюркоаз, приглушено почти смарагдово синьо-зелено, равен пясъчен цвят и пухкаво бордо. Тюркоазът на морето, кобалта на нощното небе са тънка линия, акценти, концентриращи погледа в хоризонта. Транспарантното винено червено на тежко падаща драперия на завеса, загатваща за човешкото присъствие с бледо розови нюанси прелива в композиционна музикална хармония с пясъчно сиво и охра, където следите по плажа водят до виолетово море. „В онова време“ символът на светлината от прозрачни балончета от навързани лампички и ореолът на звездите, създават усещането за празничност, но не онази шумната, изпълнена с глъч и фойерверки, а тази на тишината в душата ни, когато пълното спокойствие на съзерцанието ни обгръща в мекота. Магията на безвремието художничката създава с лекота без разхищение на боя и агресивност на релефа, а посредством противопоставянето на благостта на морето и цветни щрихи – акценти. Тези кратки удари на четката напомнят за ярки хвърчила или може би весели летящи мисли. Контраста на пъстрите шезлонги или цветните, макар затворени чадъри срещу нежните пясъчни следи напомня за цикличността в живота и необходимостта от този ритъм на редуване на шум и тишина, от споделеност следващ уединението. „Онова време“ не е само лично за Долорес, оставило следа и отпечатък в емоционалните й спомени. То е и наше, защото всеки от нас се завръща мислено с удоволствие към дзен моментите, съхранени в паметта или към нейните платна, които неминуемо ни връщат там. Не за първи път Долорес Дилова ни развежда из нейните кътчета на утеха и красота и ни показва близки до сърцето й природни гледки. Главен герой в платната й е хоризонта на морето или този на планината, като тяхната функция е да ни доведат до левитация над нещата и до усещането за съвършен баланс, предизвикващи вътрешен катарзис. Ярките, искрящи тонове отстъпват място на пастелните, почти транспарантно положени нюанс. Огнените залези са заменени с нежни, романтично загатнати очертания на захождащото слънце сред морския хоризонт. Дори любимият тюркоаз е с приглушено звучене и без да доминира, придава дълбочина и неусетно се слива с майсторски подбрания колорит. Ярките, искрящи тонове отстъпват място на пастелните, почти транспарантно положени нюанси.

Платната на Долорес Дилова магнетично привличат погледа, поглъщат фокуса и внушават усещането за смирение. И там на самотен плаж, огрян от галещите тонове на залязващо слънце, пред хоризонта на сутрешно хладно и безбрежно море, идва прозрението, че всичко от което се нуждае човек в този момент е тишина. Точно тази минималистичност предизвиква желания за съзерцание на красотата, също така доказва смисъла да цениш стойността на мига и усещането на божественост, дори създава стремеж всеки сам да довърши започнатата история.

На пръв поглед красиви, естетски и добре премислени, картините й всъщност притежават дълбок емоционален пласт. Развивайки се като художник, обогатявайки емоциите си и надграждайки се като творец, наследила светоусещането и уроците на баща си – яркия импресионист Дило Дилов, тя изследва природата като основен извор на вдъхновение, на красота и хармония, създавайки емоционални своеобразни портрети на пейзажи. Картините й не са просто експресивни композиции с необичайна светлина, с контрасти на преобладаващи ярки, приливно положени цветове, които ги обливат в мистичност, а внушение на събраните в нея чувства, провокирани от даден пейзаж, концентрат на запечатания момент. Те са своеобразен автопортрет на етап от времето и преживени емоции.

Назад
НАГОРЕ