„Килерът“ на Елена Стоева, като метафора за лично и съкровено пространство, пази уюта на най-скъпите спомени, топлината на най-милите моменти, но едновременно с това приютява понякога изпитана болка, дълбоко скрити тайни, лични страхове, несподелени любови, мечтания, копнежи. Там има всичко – от безценни и скъпи предмети до привидно ненужни вехтории, забравени, усмихнати мечти, покрити с прах, които чакат да бъдат възродени и преоткрити, но и стари болки и разочарования, които все още не са изветрели. Всяка емоция е запечатана като в магичен стъклен съд, чието докосване разнася аромата на конкретен спомен. А тази стая за съхранение не е ли и алегория на душата, като всеки сам избира с какви думи да я изпълни, как да я подреди и на кого да предостави достъп до своето сакрално пространство. Точно толкова лични и съкровени са всички картини от настоящата изложба. Елена Стоева ни показва любимите си предмети, всеки от който има различна стойност за нея, пази „Спомени“, препраща към конкретни „Красиви“ случки и хора. Развежда ни из „килера на душата“ си, в който думите са картини, словото е цвят, а повествованието се разкрива чрез съзерцание.
Експозицията е своеобразен „Шкаф за сиеста“, по чийто лавици са подредени простички на вид предмети, съвсем обикновени и ежедневни, но всеки с емоционален заряд и конкретна история. Съществено е присъствието на старите книги, събрали поезия или мъдростта на поколенията; цветни стъклени топчета от безгрижни детски игри; мидички от морския бряг, разказващи истории за солени, горещи дни; хартиена птица, понасяща мечтите на високо; празното шишенце от любим парфюм, чийто аромат връща юлските вечери; бродирани дантелени кърпички, порцелановите чаши, купени от любимо пътешествие и още, и още…
Изпълнени майсторски със средствата на класическата древна живописна техника, с ювелирен финес, елегантност и вкус, гарнирани с не малка доза настроение и усмивки, творбите ѝ грабват вниманието на зрителя с дълбочината на образа и почти обемна физическа осезаемост на предметите.
Думите, превърнати в картини са начина, по който Елена Стоева не само умело съхранява всеки един спомен и преживяване, но и го споделя със зрителите, така, че всеки усеща близост, уют, умиление и може би носталгия, по собствени изминали любими моменти. Всичко е грижливо подредено в магически стъкленици – едно шишенце е пълно с доброта, друго с обич, трето със солен морски бриз, с любима мелодия, с красота, има също в някои от тях и малко тъга, но и те имат място и са старателно прибрани, „защото всяко нещо, наредено там, има своето значение, своята история и нишка в живота.“
А следните поетични редове на Елена Стоева, повеждат мисълта и са своеобразни ключове за някои от картините:
- „Обички – които ми донесоха от Охридското езеро нашите, треперушка от баба, обички от стария пазар в Ница или от кея на площад Сан Марко…
- Корабче – в бутилка, морето, морето, морето.
- Мидички – две следи в пясъка, събираме мидички, настъпваме вълни…
- Камъчета – цял роман – камъчета – чисто злато, светят на земята.
Взимам си за спомен.
- Пера – веднъж летях с птиците, синигер на прозореца...
- Нотр Дам – Париж през зимата, Париж през пролетта, Париж през лятото, Париж през есента, кафе на ъгъла на Сен Жермен…
- Шишенцата са пълни – тук - радост, там – обич, в друго – любов, с малко изветрял блясък.“
