В тази експозиция с разкази от над 20 платна, Яламова като един художествен повествовател – документалист пъстро илюстрира времето на стария град, с цветни ретро автомобили, дълги рокли, малки шапки, елегантни костюми, с ученически фуражки и барети, с моряшки униформи, романтични срещи на влюбени или серенади, със зимни пързалки по Янтра, време, когато жените са прали чергите си в реката. С картините си тя съхранява радостта от селските празници, сватби, топлината от дори простото посрещане на гости на село, където са коренят българските ценности и от където според нея черпим хуманността си. Сюжетите на творбите й са мили, пропити с наивна влюбеност, носталгична меланхолия, изпълнени в съчетание на ярък колорит и светлина с плътни и свежи цветови хармонии, типични за иконографската традиция, подсилващи усещането за радост от красотата. Темите за тях художничката търси и намира сред очарованието на старата градска архитектура и в традициите, запазили духа и смисъла на народните празници и бит, свързани с вярванията на българите. Перфекционизма, тънката четка и типичната ѝ разказвателна композиционна форма на наслагване на къщи, хора, каляски, комини, чешми във височина при изграждане на картините си, са отличителни черти за творческия почерк на авторката. Нейната живопис е разбираема и лъчезарна, силна като пластично внушение и опоетизира естествената връзка село-град, като вижда града в средновековната му битност, озарен от величие.
Това, което прави запомнящи се и специални всичките й творби е ведрото чувство струящо от платната й, искрящите цветове, с усещането за мек филтър на жълто-розово, като че ли са кадри от стари ленти, но и с предизвикването на усмивка и умиляване в зрителя, когато тя ни разказва за възрожденски улици, кафенета, красива стара градска архитектура, малки истории от бита, празнуващи хора или младежи с китари, задирящи момичета. Специфичното във всичките й творби е разпознаваемото автентично авторско стилизиране на образите и заоблянето им, изпълнени майсторски до фини детайли, и най-вече общото усещане за радост. Така съвсем естествено изпъква темата, обединяваща картините в настоящата експозиция „Изворът на радостта". Творби, бликащи от топли живи багри, усмихнати лица на тържествуващи живота хора, защото са заедно, създават усещането за носталгия към може би отминали ценности, романтика, чистота и красота на взаимоотношенията, които изчезват в модерният свят, но могат да се съхранят и предадат на следващите поколения чрез изкуството.
