Рада Цанкова, изложба живопис

23.02.2026 - 16.03.2026

„Живописта е говореща поезия и работата на Цанкова потвърждава това. Тя смесва култури и епохи, напомняйки ни за безсмъртието на душите и за неизлечимите белези, които пътуванията оставят върху нас.“ Лесинг

Арт галерия Le Papillon има удоволствието да посрещне творбите на известната българска художничка Рада Цанкова в първата й самостоятелна изложба в пространството на Art Gallery Le Petit Papillon от 23-ти февруари до 16-ти март. Своеобразните „знаци по пътя“ между София и Париж са един разказ за живописта като физическо пътешествие и духовна картография събрани в бутикова ретроспективна експозиция. През февруари българската публика ще се срещне с изкуството на Рада Цанкова, която от 30 години живее и работи в Париж и чието творчество създава мостове между Изтока и Запада, между видимата природа и невидимата памет.

„Избрах това да бъде името на ретроспективната ми изложба в България, защото тези две думи изразяват съществена част от мен – като човек и като артист по пътя ми от България към Франция. Нося в себе си духа на детството си в България, духа на времето, в което съм изградила погледа си към света и към неговата красота. Това е моят вътрешен заряд, онзи вътрешен огън, който гори дори когато ми е студено в ателието. Това е и времето, когато мечтата ми се превърна в решение да поема по дългия и изпълнен с несигурност път на артиста. А знаците?! Това са образите, местата и хората, които Франция ми разкри като възможност да срещна. Едно дотогава непознато, ново светоусещане и нова връзка със света. Това е и важният за мен знак, който Франция ми даде – тя ме призна като артист на френската съвременна арт сцена“, споделя Рада Цанкова, дъщеря на един от създателите на група „Щурците“, композиторът Петър Цанков.

Формирана в елитното École des Beaux-Arts в Париж в ателието на Жан-Мишел Алберола, Цанкова не просто рисува пейзажи , а ги преживява, пътувайки по целия свят. Нейната техника, съчетаваща финия щрих на гравьора с ефирността на китайската класическа живопис, превръща бялото платно в енергийно поле. Всеки неин жест е „вървене през мъглата“ - ритмично, пулсиращо и пределно искрено. В творбите на Рада Цанкова планините не са само релеф. Ако се вгледате, ще откриете „висящи души“ - фигури на дервиши, търговци, деца и въжеходци, които обитават нейните „миражи“. Това е свят на метаморфози: планинският склон внезапно се превръща в човешко лице, а синята боя прониква в хартията като метеорологичен феномен.

„От какво зависи едно произведение? Да прокарваш силни линии означава винаги да опъваш мост над празнотата, породена от едно отсъствие – фундаментално и основополагащо. Да полагаш точните цветове неизбежно означава да пораждаш явления – успокояващи и стимулиращи.“ В тези сериозни и поетични игри Рада Цанкова е истински майстор. Лишена от майка и от родина, далеч от семейството си и от България, именно във Френската академия за изящни изкуства тази млада жена успява да разплете, а след това и да подреди сноповете от знаци, чиито форми е започнала да изгражда още в детството. По-късно ги обсипва с омагьосващи тонове.
Така, от края на ХХ век насам, тя изрича света по свой собствен начин, преобразявайки го в ажурни пространства, които кара да проблясват. Освободена от обичайната си тежест, вселената придобива приказен облик. Дори най-драматичните ѝ аспекти са приглушени, без да губят своята интензивност. Нищо чудно, че множество френски, български и ливански поети и писатели се оставят да бъдат пленени от благодатта на тези образи. Отдавна беше време всички те да се съберат около тях в едно издание, обобщаващо диалозите, които художничката води с присъствието, пространството, знака и светлината. Далеч, много далеч от грохота на модерното съвременно изкуство – добре дошли в щедрия, извънвремеви и фин свят на Рада Цанкова.“

Франсоаз Монен, главен редактор на Artension