Селектирана е колекция от петнадесет картини на емблематичната художничка, наричана „аристократът на българската живопис“ и чието творчество излиза извън нормите на нейното време. За Магда Абазова неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в българското изкуство. Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си е канена в т.нар. авангардни изложби у нас. Абазова прехвърля мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак несъзнателно и без никакви амбиции се включва в най-новите тенденции, може би защото търси непознатото.
