Емил Стойчев

Започва работа като театрален художник в края на 1950-те години. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи изложба в двореца Багател. В края на 90-те години открива голяма изложба в ХГ в Добрич. През 1995 година прави изложба в Музея за чуждестранно изкуство в София по случай 60-годишнината си. През април 2010 година става почетен доктор на НХА. Участва във всички ОХИ, както и в изложби на българското изкуство в чужбина. Взема участие в: Биенале на живописта в Кан сюр Мер, Франция (1978,1981), Международния панаир на изкуствата в Базел (1978, 1988), Международния панаир на изкуствата в Ню Йорк (1980), в „Есенен салон”, в Париж (1979,1987). Урежда самостоятелни изложби в: София (1965, 1966, 1971, 1975, 1976, 1985, 1995), Пловдив (1973, 1977), Варна (1977), Сливен (1983), Добрич (1989), както и в: Берлин, Варшава, Мадрид, Прага, Париж, Лимасол, Люксембург, САЩ, Белгия, Австрия. Негови творби са притежание на: НХГ, СГХГ, ХГ в: Благоевград, Варна, Русе, Сливен, Добрич, Бургас, както и националните галерии в: Букурещ, Прага и частни колекции в Европа, Америка и Япония. Награди: Награда на София (1967), Награда на СБХ „Владимир Димитров – Майстора” (1979,1985), Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981), Голяма награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975) и на Гр. Съвет в Родом, Полша (1987).

Емил Стойчев е носител на престижни награди в България и по света, сред които:

• Орден „Стара планина“ - I степен
• Наградата на София - 1967г
• Наградата на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“ – 1979г и 1985г
• Награда от Биеналето в Кан сюр Мер – 1981г
• Голямата награда на VI биенале в Шчечин, Полша - 1975г
• Награда на Градски съвет в Радом, Полша - 1987г.
• Голяма награда на Международното жури през 1989 година – „Златен Езоп“
• Националната награда „Захарий Зограф“ за изключителни постижения в областта на изобразителните изкуства, удостоена от община Самоков
• Орден „Св. Кирил и Методий“ – огърлие