"В диалога хората получават прозрения, които просто не могат да бъдат постигнати индивидуално." Питър Сенги
От 1-ви до 19-ти ноември 2026 г. Арт галерия Le Papillon с удоволствие Ви представя четвъртото издание на кураторски проект „Диалози" – резултат от инициирана й творческа провокация към няколко художника. С успешното представяне на първите три издания на проекта, се положиха основите на нова традиция, обединяваща съвременни български творци от различни жанрове и поколения.
Проектът се затвърждава като успешна инициатива, преминаваща през няколко етапа – провокация, дискусия, тема, диалог, завършена творба, чиято кулминация е представяне на творбите в експозиция. Откриването на изложбата на 1-ви ноември е и събитието, с което екипът на галерията избира да отбележи Денят на народните будители и деветнадесет години активно присъствие в изложбения културен календар за публиките не само от град Варна.
Кураторският проект изразява една от основните мисии на галерията да предизвиква, посредничи и реализира диалог, както между самите творци, така и между творци и публика. В основата на концепцията му е заложена идеята галерията да провокира признати художници, разпознаваеми лица на българското съвременно визуално изкуство, като на всяко издание кани петима автора. Всеки от тях на свой ред избира събеседник за съвместен диалог, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В сформираните 5 диалогични двойки се разпознават имената на великолепни художници, чиято творческа енергия носи силен заряд, умения и реактивност. Любопитство будят и темите, избрани от всяка двойка за своеобразен живописно-скулптурен диалог:
„Женско присъствие": Атанас Парушев – Гълъб Гълъбов
„Северно море": Долорес Дилова – Десислава Минчева
"Паралелни светове": Иван Обретенов – Христо Христов
„Over - Tones": Петя Денева - Симеон Стоилов
„Метаморфози": Явора Петрова – Божидар Тонев
Атанас Парушев се допълва не само в разсъжденията си с Гълъб Гълъбов, разглеждайки вечната тема за „Женско присъствие", но и в трептящото усещане за въздух в реалистично изобразените тела. Различни в изразни средства и техника, но със сходни естетически норми за триизмерното усещане и дълбочината в живописта и Атанас, и Гълъб създават внушение за спокойствие, безвремие и вглъбеност. Гълъб Гълъбов намира загадъчност и мистериозност в жената, която е примамлива, както за мисълта му, така и за художествените му търсения. Женското присъствие е в основата на вълненията и при Парушев, претворил го в творбите си с майсторско фино усещане за светлина и цвят. Атанас Парушев – ШОКА описва процесите, когато рисува жена: „Започвам най-отгоре – от косата – руса или рижа, обграждайки нежно с къдрици лицето или гарваново черните коси, падащи като водопад по гърба. Такава коса в комбинация с ярко сини светли очи е толкова вълнуваща. Очите ѝ обикновено те гледат с любопитството как ти я гледаш. Очите уж са прозорец към душата, но не разбирам мислите, желанията й зад тях. Това е толкова загадъчно. Но има очи вгледани навътре в себе си, като черни дупки върху лицето. Най-спокойно рисувам жена, която е притворила очите си в лека дрямка ..А устните – розови, топли и меки. Когато леко се усмихнат откриват малко от белите светещи зъбки, както свети и бялото на очите. По-надолу брадичката и шията. При всяко леко завъртане на главата се виждат толкова красиви, разнообразни линии. Ключиците, които плавно приливат към заоблените рамене....Предпочитам тази визуална разходка по тялото на модела пред традиционните разходки – например разходките на софиянци по Витошка. Да не забравяме женската копринена кожа. Но сега модела го прегръщат нежно хладните, бели чаршафи. Имам усещането, че жената бавно се разтваря в тази белота, леко се издига нагоре и отлита нанякъде ... Няма я. ...Увличам се, знам, че тези приповдигнати думи звучат като апотеоз за всички жени, всички Афродити, Венери, вакханки и други. Но под всяка дума се разписвам."
Морска е тематиката в диалога между Долорес Дилова и Десислава Минчева. И двете - признати майстори на пейзажа, са изградили своя своеобразен живописен лиричен разговор около темата „Северно море" - любимо място от Черноморието. Долорес Дилова често се завръща чрез платната си към своите съкровени места. А морето понякога е метафора и символ, съхраняващ пълната хармония от мимолетен миг и откровението за смирение пред съвършенството на природата. Чрез лаконични изразни средства, тихи и приглушени нежни тонове, Долорес Дилова ни пренася на нейното „Северно море" с отраженията на звездното небе и деликатността на дюните. Трансперантно положени тонове, полупрозрачни и ефирни мазки, фини акценти и цветови внушения са част от живописното искрено споделяне на емоционално запечаталите се усещания от конкретни близки до душевността на авторката гледки. Нощното море над Болата е оставило емоционален отпечатък и в Десислава Минчева. Просторът до Каварна е буквално осезаем от сто и петдесет сантиметровото платно. Светещите кълба на уличните лампи от крайбрежната алея кореспондират с далечните ореоли на звездите. Впечатляващо е как и двете авторки в пълно съзвучие на изразните средства създават у зрителите усещането за хармония и вечност, за нещо много близко и лично, като че ли преживяно заедно. Споделяне, което приобщава и публиката към мимолетността на мига от това преживяване.
„Паралелни светове" е темата, около която се движат абстрактните композиции на Иван Обретенов и Христо Христов. Освен топлото многогодишно приятелство между двама искрени, търсещи постоянно нови хармонии художници, това което ги обединява са сложните тонове и полутонове, които създават. На пръв поглед напълно абстрактни, от цветните наслоявания излизат очертанията на фигури. И ако при Христо Христов тези форми събуждат асоциативни препратки към бронзовите му скулптури и подобно на тях създават усещане за триизмерна сетивност, то фигурите в живописта на Иван Обретенов са далечни силуети, случайни или неслучайни „Минувачи", обитаващи „Паралелни светове" на неговата душевност. Типичен за Христов стил е да работи върху платното с твърдост, преплетена с линиите на силуети, образи, кодове и релефи, а цветът е търсен и въздействащ акцент. Обретенов пък, умеейки да се изразява добре и чрез стихове, „пише" поетично върху бялото платно с пастелни тонове и борави както с меките топли, така и със студените сложни нюанси. Усещането е за творба, създадена на един дъх, за динамика и посока на движение, но и за една лекота на изказа и доза виталност.
Изключително любопитен е диалогът между Петя Денева и Симеон Стоилов. Избрали „OVER-TONES" за тема на своя живописен дебат, творбите на двамата изненадват с непринудената хармония помежду им. Всеки от двамата със своя художествен подход разглежда темата за вибрациите на хипнотизиращата морска повърхност. Подобно на музикалния тон, който никога не звучи сам, изображението носи в себе си множество допълнителни трептения. Към основния му тон се наслагват обертоновете на паметта, емоцията и личния опит на зрителя. Образът започва да съществува отвъд собствените си граници. OVER-TONES е диалог между два погледа към морето, две различни дистанции на наблюдение. В единия светлината се разпада на множество отражения върху подвижната повърхност на водата. В другия тя се превръща в едва доловимо сияние по линията на хоризонта, където морето и небето постепенно губят своите граници. Както обертоновете обогатяват основния звук, така и тези две перспективи разкриват различни нюанси на едно и също природно явление. Между близкото и далечното, между конкретното и почти неразличимото възниква пространство, в което светлината, времето и движението придобиват други измерения. OVER-TONES е среща на две фокусни разстояния — два самостоятелни гласа, които заедно изграждат обща хармония. Чрез класическа живописна техника с присъщата й ефирна нежност и загадъчна романтика, Петя Денева кара светлината от падащите слънчеви лъчи да потрепва при допира до морската повърхност, образувайки отблясъци, създаващи оптическа измама. Симеон Стоилов майсторски използва сфумато ефекта и заигравайки се с меките преливащи тонове създава усещане за безграничност, в която небе и море се преливат, а граница им е единствено светлината, като метафора на непреходността.
Не само темата „Метаморфози" е в основата на този толкова хармоничен диалог между Явора Петрова и Божидар Тонев. Те имат толкава близко усещане за естетиката на черното и бялото, на щриха, линията и петното, сякаш са музикален дует от двама самостойни виртуози на графичното хайку. Въпреки че всеки има своя графичен почерк на водене на линията, творбите и на двамата изглеждат като излети на един дъх, където страстта прозира в категоричността на щрихите, а тишината я балансира с минимализъма си. „Метаморфоза" и за двамата е развитието на Човека - както на възприятията, така и на разсъжденията му. Това е своеобразна метафора на едно преминаване през чудото, наречено живот. Явора споделя, че както енергията на живота ражда материя, така и фигурата се появява от хаоса. Нейните фигури, макар с лаконични линии, изразяват концентрирана енергия, сила, чувство. И ако фигурата е в центъра на разговора между двамата автора, то при Божидар балансът на щрихи и форми идва от пейзажа и спомена за него. Тонев използва графичните линии като основа, която е покрита от привидно случайни мазки и петна, но в действителност добре обмислени и променяни, за да достигне баланс и внушение за дзен.
